|
|
Защо ли има обич и раздяла,
защо земята се вьрти,
защо,когато двама се обичат,
все някой ще ги раздели!!!
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
Когато ти решиш да ме забравиш,
ела при мен и ми кажи,
аз няма да ти се разсьрдя,
но знай,че много ще ме заболи!!!
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*
Обичам те през ледове и бури,
обичам те през огън и вода
-сърцето ми докрай е твое,
докрай..дори и след смъртта!!!
~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~
Без теб се уча да живея
и търся начин да не ме боли.
Без теб се уча да копнея
и да превърна всичките сълзи в мечти.
Обичам те!
Обичам те и пак ще го повторя!
Обичам те и със сърцето си говоря!
Под облаците шепна своите мечти
на безкрайно ярките звезди.
Под облаците шепна твойто име,
обичм те и ти се моля целуни ме.
Обичм те безкрайно и е много явно.
Ще затворя очи
и ще мечтая че до мен си ти.
Погледни към своите мечти
и затвори очи.
Заспи!
Заспи,може би това ще ме спаси.
Заспи и ме целуни.
Прегърни ме,отнеси ме,
приюти ме в своите мечти.
И може би в съня си изморен,
ти най-после ще сънуваш мен!
Ще сънуваш....
Ще сънуваш,ще целуваш само мен!
*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*
Снегът пътеките затрупва,
кърши клоне с ледени ръце,
една пътека той не ще затрупа,
пътеката от твоето до моето сърце.
*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*
Защо те толкова обикнах,
в мига в който те видях?
Защо така ти се усмихнах,
в настроение ли бях?
Защо те толкова обикнах,
с какво ме толкова плени?
Че тьй с тебе аз привикнах,
без теб сьрцето ме боли!
В теб открих представата си за човек.
В теб открих най-светлата мечта.
От теб поисках кьсче обич-
но всичко за теб май е ШЕГА!!!
Когато видиш, че една любов умира
и ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш, че мечтите са измама,
че си обичала,
а обич всъшност няма,
че любовта е болка отмаляла,
че си била щастлива,
а не си разбрала...
Единствена ли съм за теб? Едва ли...
Последната по време можеби. Когато пак лицето ми погали,
коя от многото си спомни ти? Дали онази, дето си обичал в захлас,
и в очите на която си се вричал, дали на нея ти напомних аз...
Замислено ръката ти ме гали, а ти сякаш си пред мене и не си.
Тъга прикрита в погледа ти пари, за теб съм спомен,
а за мен си всичко ти... Аз тръгвам ти свиваш рамене,
уверен си, че утре ще се върна. Но напразно...
*****************************************
Искам да ти кажа много,но не мога.
Искам да ти кажа всичко,но не мога.
"Обичам те" това е много!
"Обичам те" това е всичко!
Никой не заслужава да лееш сълзи за него,
а този,който заслужава никого няма да те разплаче!
Един ден ще ме попиташ кое ми е по-ценно-живото или ти.
И аз ще ти отговоря живота.Ти ще си тръгнеш без да разбереш,
че живото ми тово си ТИ!!!
%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%
Живота е ХИМИЯ,
Любовта е ЯВЛЕНИЕ
а Целувката е КЪСО СЪЕЗИНЕНИЕ!!!
-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*
Когато цъфне първото кокиче
и работата тръгне зле,
е*и им майката на другите
и гледай ти да си добре,
е*и им майката на другите
и в себе си утеха потърси,
ако в себе си не я намериш
е*и си майката и ти!
-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*
Остави ме сама.
Отне ми любовта.
Една мечта умря в нощта.
Превърна се в сълза.
Една любов отиде си от мен,
оставяйки света студен.
Една вълна от мен открадна
толкоз топлина...
Една сълза стича се сега,
крие моята тъга...
Един живот умира с любовта,
за да се роди отново в пепелта.
*********************
Свикнала съм да раздавам
по мъничко от своето сърце,
но често цялото го давам
и после го събирам по зрънце.
Не ми е тъжна тази теорема,
че всеки иска обич да даде,
а ми е тъжно,че всеки алчно взема,
а после нищичко неще да ми даде!
********************
Вървя сама по тихата алея,
с наведено от скръб лице,
а ти вървиш отпред с нея,
момичето,което те отне.
Вървя,а кестените стари,
край мен отронват нежни цветове,
ухаят рози,бужури аленеят,
но пак е тъжно моето сърце!!!
ДАР
Няма ли да дойдеш пак-последно като за раздяла и душата потънала в мрак да бъде пак засмяна?Няма ли да ме прегърнеш пак с твоите ръце,аз знам,че няма да се върнеш и това разкъсва моето сърце!За последно ми кажи,че ме обичаш,за последно днес ме целуни,със страстта и нежността,с които някога първата целувка ми дари.
И за нас да бъде този спомен вечен,приложно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,който ме научи да обичам и омразата в мен дари,
а после чувствата, градени с много труд без капка съжаление разби.
Научи ме безпомощно да страдам.Научи ме да бъда вярна.Научи ме безмилостно да наранявам и за това съм ти най-благодарна! Ще бъда твое копие същинско.
Познавам те-ти беше моя господар.Ще бъда като тебе безпощадна,достойна притежателка на твоя дар!!!
Две сълзи падат,
гонейки се в самотата.
Две ръце се пускат,
казвайки си “сбогом”
в нощта.
Две сърца бият,
разделени във вечността.
Две души си тръгват,
страдайки от любовта.
Две устни се сливат
за последен пат в света.
Сега телата ще си идат,
без да си спомнят за мига.
Те ще помнят само болката от любовта,
и ще се питат заслужаваше ли си това...
Какво,че почти не те познавам?Какво,че не знам нищо за миналото ти,за приятелите ти,за самия теб?Има ли значение това,щом сърцето стене,когато те няма и бие лудо,когато си до мен?Защо да отричам и да лъжа себе си,като казвам,че думите,докосванията,целувките за мен нямат смисъл?Как да кажа,че не значат нищо,след като са всичко?Как да кажа,че не ме интересуваш,след като те търся дори там,където не си?Всеки шум ме кара да потръпвам,всеки звук ме кара да се обърна и да проверя не си ли ти...
Аз знам,че си замина.И знам,че там е твоят живот.Но как да не те искам,след като още усещам аромата на тялото ти,чувствам целувките ти върху себе си,гласът ти кънти в ушите ти.
Искам пак да си до мен.За още няколко дни с теб бих дала всичко.Знам,че няма да си само мой,че нямаме бъдеще...знаех го още в началото,когато те изгубих,преди да те спечеля...
Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш.
Не се вини за неговите грешки,
не казвай “виновната съм аз!”
Когато с друга ти го видиш,
спокойно ти го отмини,
не искай стари сметки да разчистваш,
тъй повече ще те боли!
Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш,
ако истински си го обичала
тези думи знам ще разбереш!!!
Очите ти излъчват нежност
и от тях лъха светлина.
Защо ли съм толкова щастлива,
когато те погледна с тъга?
Очите ти не могат да ме мамят,
издават твоята вина...
Очите ти ще ми разкажат
щастлив ли си без мен сега?
Очите ти са дяволски красиви,
очите ти са изворна вода.
Защо съм толкова щастлива,
когато те погледна с тъга.
Нощта отново ме скрива галъовно
от дръзкия поглед на твоите очи,
но защо и в съня ми тъй поголовно
нахлуваш и тихо стоиш?
Как само искам да те намразя,
но твърде слаба съм за това.
Обичам те, спомена скъп ще запазя
и ще чакам да чуя твоето “ела”!
Тъжна съм!Тежи ми нещо на сърцето-ти-мисълта за теб!Ти,който си играеш с мислите ми.Този,който искам да притежавам дори само на сън.Този,който търся и желая.Ти,който ме нараняваш с всеки твой поглед.Когато ме гледаш сякаш хиляди игли се забиват в сърцето ми.Грях ли е да те обичам?-се питам аз.Грях ли е да се нуждая от теб и твоята нежност?Грях ли е да си мечтая за теб,за запленяващата ти усмивка и чаровните ти очи?Ако е грях значи съм най-голямата грешница на света,защото те обичам тъй силно,че за нищо не бих се отказала от теб! За нищо!!!
Сама съм.Спомням си за отминалите дни,когато бях безкрайно щастлива,когато аз и ти се обичахме.Как мога да те забравя,като те обичам толкова силно?Лесно ли се забравят тези нежни очи,които ме пронизваха при всеки поглед.Как да забравя топлите ти устни,които изгаряха моите при всяка целувка,силните ти ръце,които страстно ме прегръщаха...Как да те забравя?Ти плени наивното ми сърце и го направи неспособно да обича друг.Защо си тръгна?Защо?Сега си далече...там при нея,и чакаш тя да те обикне,така както те обичам аз.Как можеш да вярваш,че тя ще те обича така искрено и всеотдайно,както аз?Не,тя с нищо не може да заеме мястото в сърцето ти,отредено за мен,тя с нищо не може за запълни празнотата в душата ти след нашата раздяла.Знам,че и ти няма да забравиш нашето минало,защото то беше приказно,макар и кратко.Аз знам,че ме обичаш и ще ме обичаш!Зная го
Намразих очите си,така невинни и спокойно,защото го търсеха,защото копнееха за него,за неговия поглед.
Намразих ръцете си,защото го търсеха,защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,което с нищо не бе заслужило всичко това,но защо трепваше при неговата поява,защото биеше така лудо за него...само за него!!!
Намразих душата си,която всеки ден ми повтаряше,че го обичам,сякаш можех да го забравя...
Ти си този,който изпълва със смисъл дните ми.Ти си този,който ме накара да се чувствам желана и неповторима.Ти си този,който ме научи да уважавам себе си.С лекота успя да разтопиш ледената обвивка на недостъпното момиче и нахално да присвоиш мислите в сърцето ми.Ти си този,който ме пазеше и закриляше дори и от мен самата.Аз съм твоето момиче.Ти-моето момче.Обожавам аромата на кожата ти,нежните прегръдки,влажните ти устни,страстните целувки...Обожавам изгарящото ти излъчване.Обожавам теб!Ти ме накара да се почувствам единствена.Ти ме накара да се чувствам значима.Ти си този,с който се чувствам различна.Ти си този,който ме накара да се чувствам уверена в себе си.Ти си този,когото обичам.
Ти си...ти...
Мълчиш.Защо така мълчиш?Очите ти са тъжни,бледи.Кажи ми за какво тъжиш?Защо замислено ме гледаш?В погледа ти виждам пламък и мъка да горят.Ела с мен ще тръгнем двама и мъката ще прегори.Но ти мълчиш.Кажи ми нещо.Кажи ми.Моля те кажи!Кажи за първата ни среща,дори ме излъжи.Но стига си мъмкал...кажи!
“-Наистина мълча.Какво да ти кажа.Последна среща е това!Обичам друга!Друга любя както тебе преди!Прости ми и не ме съди!Какво да кажа?Казах всичко!А ако можеш някога прости!!!”
|
Не~моГа~Да~сПрА~Да~тЕ~оБиЧаМ... 
